en http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/2.0/uk/ Thu, 1 Jan 1970 00:00:00 +0000 Thu, 1 Jan 1970 00:00:00 +0000 60 http://www.audioscrobbler.net/data/webservices http://www.last.fm/user/Baligo/journal The Last.fm journal for Baligo. Last.fm journals are a place to talk about all things music. http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2009/04/25/2of942_%E2%80%9Elike_a_whirling_dervish_spinning_round%E2%80%9D Sat, 25 Apr 2009 17:50:24 +0000 http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2009/04/25/2of942_%E2%80%9Elike_a_whirling_dervish_spinning_round%E2%80%9D Fri 24 Apr – New Model Army live in Sofia

Не че не ходих на хубави концерти в последното известно време, но някак не ми се пишеше особено. Пък сега ми се пише. „I don't give a damn that I never will be worthy”, както биде изпято.

По вече познатия начин: по-скоро като пътепис, отколкото като ревю, какво се случва с лирическия герой между 20 и 24 часа на 24 април 2009г.?

Инспир(т)иран, „оne part left behind, one part already gone/ And one part standing here with sky in your eyes”, той се озовава пред парти център 4км, където попада на един особен тип публика. (която в немалък процент говори на вдъхновено островно наречие). Какво имам предвид под „особен тип публика” ли? То не може да се опише точно с думи. Нека просто речем, че неслучайно феновете на NMA си имат многозначително наименование (The Family, ако не се лъжа.). А тези работи се усещат именно в по-мирните моменти на очакване, преди още телата на публиката да се притиснат в обща вряща маса и цялостната картина да се размие в светлините по сцената.

Ядене и пиене Ebanizm…. Няколко думи и за подгряващите Bastardolomey. Рядко, много рядко подгряваща група ме стопля, камо ли да ме подгрее, но те успяха. (хем бях с някакви неприятни предразсъдъци спрямо Нуфри, предизвикани от травмиращи сблъсъци с творчеството на Panican Whyasker в по-крехките ми училищни години.) Добре влизащи парчета, хубаво подгряваща атмосфера… Имах още неща да кажа за тях, но ми изскочиха от главата.

To the thoughts of the many from the minds of the few
Voice of reason, censored view.

Тези редове не звучат толкова плашещо и ужасно ако си представим (само и единствено за целите на пътеписа), че се отнасят до нещо друго, например пространствено-психологическите отношения между компактната човешка маса (публиката) и групата.

Има нещо специално в по-малките концерти, което ги прави особено въздействащи. Предполагам, се дължи на възможността по-голяма част от публиката да се добере по-близо до музикантите и да се поддаде по-ефективно на тяхното въздействие. (а не само на вездесъщия и вълнуващ стаден/стадионен инстинкт). Във всеки случай, бях достатъчно близо, за да съзерцавам на спокойствие забележителното изражение на Джъстин Съливан, което мога да опиша само като „безумно, ама по много умен начин.” Както и останалите пичове, от които също се излъчваха хубави емоции (така изглеждаше поне и така се надявам).

Лошите познания по лириките от моя страна не бяха чак такава загуба, защото голяма част се чуваха и разбираха дори без да си ги знаеш предварително. Относно нещата, които се чуваха, обаче, преживяванията в близост до колоните бяха много болезнени и имам усещането, че някои инструменти бяха прежулени за сметка на други, което е малко тъжно.

Сетлиста мога само да го нахваля. То не са самите парчета, не е подредбата им, не са уводите, които Съливан вкарваше от време на време. Толкова благо ми стана от парчета като Purity, No Rest, Ocean Rising (която ми се е изплъзнала измежду песните, с които разполагам, но това ще се поправи). И разбира се, от целия бис. Съвместното с Нуфри начало на 51st state – много благо.А след финала имало ли е някой, който поне за момент да не е пожелал да заобича целия свят?

Финал, разбира се: „Nothing is ever meant to last.”




И това е прекрасно.





PS: Много голямо благодаря на nsCyborg и BurningIncense, без които щях да пропусна. !!!]]> http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2008/04/26/b89l2_path_of_the_reincarnations_for_a_song%3A_tainted_love Sat, 26 Apr 2008 02:26:16 +0000 http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2008/04/26/b89l2_path_of_the_reincarnations_for_a_song%3A_tainted_love I'll make this clear: there is no way I'm gonna write about all the covers, (in this particular case, according to wikipedia: over thirty.)

In the beginning, there was... Gloria Jones.
Shame on me, but I was quite surprised to learn that. All those years I lived believing the song was Soft Cell's and I even felt superior to all those maggots, who only knew Manson's version.
Yeah, i deserved this lesson.
So lets talk about Gloria Jones. Tainted Love
Listen to that track! (there you go http://youtube.com/watch?v=NSehtaY6k1U IIt's a 1964 song, lively, cool, funky. that woman has got a lovely voice. The atmosphere is not really different from the Soft Cell version. Which speaks no good for the latter. A simple piece, filled with energy and spirit, and, of course, soul. and quite not as tainted as it's successors.

As for them...
Blue Öyster Cult - 1980. right. 's cool. and makes things even worse for Soft Cell, cuz it sounds just like theirs. or maybe i should say theirs sounds like Blue Oyster Cult's..there it is (with a kinda crappy AMV)
Anyway, it seems this song didn't find an artist "tainted" enough to make it perverted as it should be.

1981 - the golden age. Indeed, Soft Cell did add something spicy in the context, with the vocals or maybe the video. Or perhaps it's just my imagination. Am I the only one, who hears nasty whips in the background? Am I?

1985 - SOmething Different. Coil. Do Make A DIfference. Finally something new in the speed, the rhythm, the mood .. everything. pity, but I really don't like it. Not at all. It bores me to death, but if you like slow, depressed, ambient music - go for it. Moreover - the video is really worth it, it adds something more to this song, putting it in a competely different context. Watch and learn.

Thank,you, Wikipedia! For i learned about Flying Pickets from you. Their track is worth mentioning because it;s made acapella. and it sounds really, really cool. curious group. :) :) :)
Here!

1997 - things are getting rough here
Atrocity - when i hear that i think of a few things - the hair!!! Alex Krull, that guy.. now i sound like Freaky Fred the Freaky Barber, don't I...
this band has pretty nice collection of covers, like Lili Marleen, one of the best versions of that song i've ever heard.
As for Tainted Love i, d like to mention that: They are the first ones to make that song "metal". Not Manson. (!)

Still, Marilyn Manson is the first one to add a truly tainted feeling to the track. Sorry for not being impartial, being a huge fan of manson. still that is probably the best version.we all know this band can make good covers. and probably the most famous one.
it is far from just a copy with a different arrangement. cool, flashy, perverted, hard pop, soft porn, dumb movie ost. nothing interesting in the video, but it's a pleasure to see.
So watch and learn. 2001... i must have been very young, i remember falling in love with manson after watching this video..
SH! YOU NEVER HEARD ME SAY THAT, UNDERSTOOD!? or you want ME to tell YOUR mama about... you know, that shameful little thing..

The first thing i ever heard from The Pussycat Dolls was this song. a live from... what the hell was it, the oscars!? no way..
Notice? First cover so far, made by women. and what women!it couldn't be more feminine.
indeed, it's pathetic. especially the added part which has nothing to do with the original.. or with anything, truth to be asid. or the hair -drier part in this fully ridiculous video. still, Nicole does it well. indeed, their song is no good even for dancing. Watch the video if curious. But better watch the sexier and .. uhm, well better videos those girls make after that one. with songs better suited for dancing, f*cking or whatever a person could find in that music. The best choice - just skip it.

And one last sad thing: remember Rihannas first hit: SOS, that appetizing video with the green dress? poor "Tainted love", life has been cruel to you.
Well at least it is fast and groovy, and it suits Rihanna well (it's time please some rescue Rihanna and tell her to NEVER EVER make ballads or whatever this slow and effusive @!$#@% like Unfaithful is called...)

a crappy ending, but that's how life is.]]> http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2008/01/22/b89l1_path_of_the_reincarnations_for_a_song%3A_summer_wine Tue, 22 Jan 2008 14:35:11 +0000 http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2008/01/22/b89l1_path_of_the_reincarnations_for_a_song%3A_summer_wine Do YOU fear your karma? You should. Redemption in the next life - what a magnificent way to screw things up in this one, yet become a better, greater, god-like & so on person... after just a few centuries.
Music has it's own way throughout history. Unfortunately, it doesn't always lead to new heights. Cover versions are often considered to express an artist lack of own ideas (?!). Why not expression of admiration... moreover, some songs just.. need.. another chance. (Yeah, yeah, "only the one who wrote it can feel it, original is best...")
And finally, even songs need a change sometimes - why not switch over to another genre?
But I think I got carried away with the controversy.
I was about to comment the faith of one particular song. Summer Wine, for a start.

In the beginning (1967), there was Nancy Sinatra Nice, Nancy, such a wonderful sugary voice. Even the instrumental sounds full and luscious. Except for... well, yes the male vocals. Pity, I thought in the good old times artist actually HAD to be EXCEPTIONALLY good to be famous.
COnclusion: Original pleases my ears, still there is something not quite right. I wouldn't recommend the video. Try this one Same thing, yet not in black and white and withoud the need to look at Lee Hazlewood (respect for his lyrics, not for his looks) (Bang Bang has an intrigueing remix with an interesting video, although not too impressive as an achievement in music)

Then... well, then were Bono & The Corrs In fact, there isn't much to tell about this cover. With all my respect for Bono, all quiet in the music front. Figuratively, as ill luck would have it. Still, hear it if you're a fan.

Moimir Papalescu & The Nihilists Now there is something new and interesting. As mentioned, most cover versions expiate Lee's vocals, but as for Nancy's..., nevermind. "charismatic glamourous singer La Petite Sonja ", not for me, really. Summer Deviation sounds better, i suppose... Still,this version really differs from the original, therefore we can call it a success.

Not really fresh andd new, yet closest to most people's minds: the version of Ville Valo & Natalia Avelon Except for the better, 21st century video and richer instrumental, the interpretation itself brings us nothing. And... (I told you about the missfortune of the female vocals, right?)
But Ville Valo, he amazed me. Finally showed your pop-self out of the dark clothes, didn't you? Finally!!

Ville actually proved he could sing. He used the impressive timbre of his voice s he should have done long ago: no weeping, no hiccuping, no sobbing, just.. singing... THANK YOU, MTV-ORIENTATED, ROTTEN, GLOSSY, /&*&%*@#7 MISIC INDUSTRY!

Feel free to add more to this cute litle song's history. No cursing, please.]]> http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2007/07/05/b89l0_imitation_christ Thu, 5 Jul 2007 14:19:43 +0000 http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2007/07/05/b89l0_imitation_christ Wed 4 Jul – Marilyn Manson and Type O Negative

най-некадърният възможен увод:
изказвам съжалението си, че пиша това СЛЕД като изчетох един куп злостни отпадни продукти, изказани по повод концерта. ще се опитам да ги забравя, за да мога с чисто сърце да споделя Своето Щастие.

и така. Вчера беше денят в който отидох на Менсън. Заредихме се раничко пред стадиона

СТЕПЕН ПЪРВО РИМСКО
- начинът по който бяха подредени входове/гардероби/будки за бира - без коментар...
+ чакането беше приятно, наблюдаването на верните и подобаващо издокарани фенове (и фенки, о, да, фенки) на Менсън - още повече. Три пъти "УРА" за Мрежа, Кожа и Метал.
- Бирата (наистина ли така се наричаше онова, което продаваха там.. помирисах.. и толкова)
- на гардероб прибираха неща, по-безопасни от кец(примерно покойната ми вече гривна, която нанасяше страхотен демидж на мен, но за околните е с потенциалната опасност на кроасан)
- Та... в колко щяха да пускат, че нещо разбрах..

СТЕПЕН ВТОРО РИМСКО
+ НА трибуните. И звукът си беше ок...
- ...През повечето време..
- Пичът от Alien Industry можеше и да си спести репликите за натягане на публиката
+ и да попее повечко за сметка на това. Вместо Тайп да излизат на половин стадион, а Менсън да излезе на светло. Пък и звучаха приятно момчетата.

СТЕПЕН Тype 0 -
- Type 0 Negative излязоха доста рано, както и стояха доста малко
- Въпреки всички закани на хора, отишли "само за върховните Тайп, после се махам да не го гледам оня ********* (...) ***** (...) и тн", посрещането на специалните гости не беше много екзалтирано
+ но пък тълпата бързичко се осъзна
+ а и отношението на групата към тълпата сгрява сърца
- Едва разпознах две парчета, кой идиот ме би да НЕ слушам дискографията до откат?!
+ затова пък вече откровено съм фен.::йей:: освен това мисля, че музиката им е много подходяща за сезона (не, няма да се обоснова).

СТЕПЕН МЕНСЪН

- изказвам тази мисъл в началото, за да не ми се бърка повече: да, можеше повече
+ е и!? беше адско
- добре, де, беше светло.. природата си каза думата пред анти-природния анти-естествен и анти-реален Менсън.
+ който е адският пич. Точни хора са. Изпълни си дежурните неща (псевдомастурбация; солариумът-нека-умре-нагледна-демонстрация; хейт, секс & жици и тн)освен това (почти) всички песни звучаха перфектно и.. и.. и се случваше пред очите ми. ох..
+ споменах ли микрофона, който приличаше и на кама, и на мистрия и .. ех : ) (цитат: и на права лопата)
+ хехех, и хвърчаха разни неща във въздуха
- май се пообиди от нахвърлилия му се полугол тип (когото бих помолила да умре, но няма, защото не искам да умре щастлив и още неотмил потта на Менсън от себе си)
+ особеното очарование на гледката: Фиш и сие стабилни като dark-flashy-goth-прочее колоси и помежду им ММ се движи като крехка пластмасова марионетка... великолепно..
+ Great Big White World, по дяволите...
+ (тук се вкарва цялата сетлиста.. брей, изкефих се дори на парчета, които не харесвам (You And Me And The Devil Makes Three, примерно, (гхах и баси заглавието, математика - 6))
+ а как се израдвах на луната, прожектирана на подходящия момент в If I Was Your Vampire.. даже фактът, че слънцето не се беше скрило още добавя някакво специфично очарование.
+ ...
+ ...
_____________________________________________________
и, да. радвам се.]]> http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2007/06/25/b89kz_sound_of_drums Mon, 25 Jun 2007 22:37:25 +0000 http://www.last.fm/user/Baligo/journal/2007/06/25/b89kz_sound_of_drums Sat 23 Jun – Yamato: The Drummers of Japan

щастлива съм. страшно щастлива. не искам да броя колко часа са минали от това събитие, а и, честно казано, слабо ме интересува.

мога, разбира се, да напиша едно подробно описание, но смисълът е, в общи линии, никакъв, защото човек така или иначе не може да изрази пулса на Зала 1 с думи. (забележи сега как половината от това изречение са тлъсти полупаразитни изрази.. и се учи!)

обаче и изразите "адско", "супер" "обичам" и тн. са крайно безполезни.
както и този увод, кво се правя изобщо.

+началото: нечовешкият звук, който буквално разтърси залата, която не спря да вибрира, освен по време на антракта. изключително енергичен старт, който просто моментално вкара публиката в е*аси филма.
- малко след началото: култовият момент с 20тина закъснели , пуснати от охраната в кратката пауза аплодисменти след първото парче. второто изпълнение, за лош късмет, започваше тихо. достатъчно тихо а да проехтят репликите "Ебаси организацията!" - съвсем неоснователно- и "Разкарайте се оттам бе!" - добре , че Ямато не зацепват мн български.
+ нейсе, неше забавно
+в залата температурата беше 20 градуса.. рай на земята
- терасите около НДК са заключени, мамка им
-отклоних се брутално от темата
+ антрактът не отне от изживяването
+ представлението далеч не беше само музика. те направиха няколко изключително сполучливи .. хм, скеча не е точна дума, да речем сценки. илюзията, че играят пинг-понг, ала-бала. подхвърляне с чинели на невидима топка... и още, и още... адски, адски..
-защо публиката винаги се смее на най-елементарните неща? когато едната мацка разкърши бедра, когато на няколко пъти на сцената се представи войната между половете (на няколко пъти, много сполучливо)
+ е, беше забавно индийд. особено когато единият японец започна да си съдейства с публиката. интеракцията е забележителна, както и енергията, с която я осъществяват. ^.^
+ те наистина не губят контакт с публиката, приказките за "сърцата да бият като едно" не са изписани току-така.
-на три пъти обърках как трябва да ръкопляскам :(
+ перфекционисти докрай, Ямато проговориха на български: "Добър вечер" някъде по средата на концерта, казано дори без акцент и едно мощно "БЛА-ГО-ДА-РЯААААА" накрая ме трогнаха дълбоко. Особено при положение, че някои хора на други събития не знаеха къде да поставят ударението на "София"..
+ излязоха 2 пъти на бис.
+ направиха няколко хиляди души много щастливи.
+направиха мен и Нели много щастливи (Нели, с която споделих два фантастични часа от живота си ::малки, червени, тупкащи сърчица:: )
- свърши...]]>