Baligo's Last.fm Journal

Magic & Mayhem

Sat, 12 Nov 2011 23:29:14 +0000

Thu 10 Nov – The Beginning of Times Tour 2011-2012

А какво се случи с Amorphis, Leprous, Nahemah и нас на 10.11.11 прочети тук:

Долу на съответното има и линк към цялата галерия (която ще допопълня в най-скоро време). Ако някой не може да се гледа, да ми пише.

АМОРФИИИИС!!!! <3

Skin Deep

Wed, 12 Oct 2011 11:55:17 +0000

Tattoo Fest 2011

review @ www.rawknroll.net

Simone Salvatori of Spiritual Front

PIRANHA

A sangre fría

Спиритуалистичен сеанс

Wed, 17 Aug 2011 12:46:19 +0000

Fri 12 Aug – SPIRIT of Burgas

Ден 1, в който разбираме що е блаженство

Три дни в три думи: Музика. Море. Бургас.

Формулата е вече добре позната, а еклектичният бъркоч, който тя отприщва, става все по-сполучлив. И този път излязох с доста повече и по-любими изпълнители, отколкото имах на входа,но началото бе отбелязано от вече набралите инерция и фенова база Smallman. Както биде отбелязано, прецедент е една и съща група да свири на два поредни Spirit-a, но надграждането на Jack с главната сцена е показателно. Отварят с Evolution – изпитан номер, който помита съзнанието и мята директно в лабиринта. За епилептичните движения на Цецо прозират дърветата на Морската, сиви и надвиснали.

Здрачава се.

Паркът е пълен с осквернени плюшени животни. Разпънати, провесени с главите надолу, натъпкани в огради, хралупи, автомобили… Някои дебнат измежду клоните, други просто висят немощно.

Jani Lane е открит мъртъв. Никой не знае.

Смрачава се.

И всичко щеше да е доста зловещо, ако на калейдоскопичния фон от плюш, вата и листак не щъкаха стотици нахилени персонажи, всякакви, ако не всички хора на света (макар че на моменти и това си мислех).

Шматкаме се безцелно край сцените, защото до Gotan Project(1) има време, а се оказва, че Onyx са неслушаеми и Suicidal Tendencies са ударили десетката с това име. Съответно се разпуска на Котарашки, за когото научавам, че бил архитект и прочее. Хубава е тази Blues&Jazz сцена, всеки път ме отбива от пътя.

Виртуалната сцена на Beck’s е чудесна добавка към колекцията, макар че колкото пъти мина, толкова пъти чувам „Ооообичам..”. Подгряването за The Pomorians върви с пълна сила и има защо, макар че на следващия ден елегантно ще пропусна да запечатам изпълнението на Moby с тях.
Друга ценна се оказва MaxBass, където малко по-късно попадаме на Kliment feat. Nambient и.. оставаме. Лежерната вечер е, животът е прекрасен, бийтът е ларго(2) и не бързаме за никъде. Да, слушали сме Gotan, пък и концепцията за танго досега е била горе-долу толкова секси, колкото тази за танга.

И после френско-аржентино-швейцарската формация пренася Буенос Айрес в Бургас, а геополитическите понятия се размиват редом с представите за приличие. Там (тук) всички танцуват както могат и то не защото физически няма друг избор(3) , както е на рок и бас сцените. Понеже душата ти внезапно е олекнала, ти ТРЯБВА да отпразнуваш факта, че си (какъвто и да си) и не си сам в тая работа.

И може би пролича, че считам Gotan Project за първия от високите върхове в тазгодишния фест.

ПП. Естествено, на излизане Blues&Jazz сцената прояви магнитните си свойства посредством Blues Traffic. Евала.

Ден 2, в който всичко идва на мястото си (в Бургас).

PIF откриват главната сцена и макар да се насаждаме в публиката със закъснение, понеже Димо ни е омръзнал с годините, то парчетата далеч не са и кефът си е кеф. Само като си помисля за всичкото това време, през което PIF ми бяха „българската група за слушане” – време преди Spirit of Burgas, преди едни други групи, част от които се изреждат малко след това. Едните бидейки Center, които се оказват пресечна точка на не един и два другарски кръга. След като месеци наред слушам отвсякъде какво са печелили и колко са чудесни, най-сетне станах свидетел и участник в създаването на нови фенове на Center. Може би лейбълът Jack Daniel’s им носи късмет, а може би просто ги бива. Да не повярва човек, че безвокален стоунър зарибява така, но ето – подозирам как пътят ми все по-често ще минава през Center.

След тях забиват (разбиват, разглабят, разкатават етц.) Bastardolomey а.к.а. любимата ми бг група за слушане на живо в последните къмто три години, а по съвместимост и тази,на която съм видяла най-много изпълнения (цееели 4). Както всеки път, разцепването беше поголовно. Вярно, важно лице основателно възнегодува след като бе отнесено от бегло идентифициран летящ обект без риза (и вратовръзка), но такива инциденти са в реда на нещата, а и както други реални личности доказаха, на Spirit можеш да влезеш в погото и бос.

Та Нуфри и компания безкомпромисно и почти без пауза изсипаха резачките си, като кавърът на Prong (Snap Your Fingers, Snap Your Neck) беше добро предупреждение. Осъзнавайки, че трябва да се съхранят няколко прешлена и за другите групи, се пренасочваме.
Няколко думи за Skunk Anansie. Чудесни са. Потресох се, когато Skin излезе в трико от черен брокат, но това беше хубав шок, красив и… много лъскав. Tя се оказа и се показа като невероятен пич, помагайки на публиката да си изкара страхотно слушайки музика, иначе ипрегнирана с не малко и не леки емоции.

Просто беше наложително на видя Kultur Shock, макар и за малко. Няма какво да кажа по въпроса, защото буквално останах без думи, ококорена, зяпнала и всичко останало. (1). Няма такава група! 2. Тези няколко парчета бяха най-якото такова нещо, което съм слушала от… чакай, никога преди, понеже (1).

И така, Moby.

„Тенкю, тенкю, тенкю, тенк ю. Благодаря.”

Moby също е уникален по рода си и го доказа на всички, дошли да го видят. Те не бяха никак малко. Пред светлините и силуетите на многонационалната (включително малко българска) банда около плешивия веган и вероятно извънземен американец разравяха пясъка всякакви и едва ли не всички хора. Не знам дали 40 000, както твърдеше той, Moby, между благодарностите (тенкю26 ), но при всяко положение доста – и си струваше.

Ден 3 в който нещата не са такива, каквито изглеждат.

Подборката е на групи за мускулна релаксация: дълбоко емоционални или в най-добрия случай прогресив. Всички кости болят от снощи, така че защо да не си полежим в пясъка до Deftones и после да се режем с миди.
Да, ама не. Както евентуално би казал Оби Уан Кеноби, силата избира теб. И то когато най-малко го очакваш.

Беглото впечатление от Skindred e повече от добро. В тях има достатъчно хляб и енергия, за да привлекат вниманието и да се заковат начело на to-do-list-a само от едно транзитно преминаване, което завършва на Chakradancer, чийто звук не запомних с нищо конкретно, но беше… избистрящ. Няколко обиколки по-късно, на няколко метра от Deftones, ще благодаря на фактора z, че ме е изкушил да се навра сред хора с татуировки на малки понита (4) . Chino Moreno първо озадачава, после очарова и по едно време експлодира във феерия от минерална вода, телесни мазнини и психиделични светлини. Бррр. Онова за не малкото и не леки емоции в музиката важи и тук, но когато наблюдаваш симпатичното екзотично творение на сцената да смесва писъците на ранено животно с танцов стил, инкорпорирал в матрица a la Cobain елементи от Spice Girls… ситуацията става доста инересна. И не на последно място, чистото удоволствие, извиращо от лицата в публиката. <3

По заслуги, трябва да се отбележи и Кръпка Блус Бенд и ударната вълна добро настроение, която се разпространява от тяхната сцена във всички посоки, ощастливявайки алеите извън загражденията.

Следващата стъпка са Amplifier, които успяват да бъдат свежи и приятни по много културен и ненатрапващ се начин, като дъх на озон след буря. Звучаха много добре и затова началото на Anneke van Giersbergen& Agua De Annique след тях ми идва като малко хладен душ, та чак ми стана виновно, че три дена инструктирам хората да ДОЙДАТ, АМА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, тук. Вярно, след първите няколко парчета звукът се пооправи и чухме какво може Anneke, попих ударна доза естроген и се почудих дали нещо подобно е имал предвид Brian Molko, изковавайки фразата “angelic fruitcake”. Защото тя е толкова сладка! Само че това, дори в съчетание с няколко чудесни, прочувствени песни, като Saturnine, Ice Water и Beautiful One, не успява да оправдае цялото очакване в моите очи и уши, затова след края нещастно се придвижвам към Ибряма и Оркестър Тракия, проклинайки се, че не съм го направила по-рано.

И все още мисля, че трябваше. Но от друга страна, след като половин час там беше по-интензивен като преживяване от кажи речи сбора на цялата вечер дотогава, може би инстинктът за самосъхранение ме е задържал.
Като казах инстинкт, изпълнението на Иво Папазов и компания отключва някакви пориви, заровени дълбоко сред двойната спирала на ДНК-то. Звучи нещо като историята на България, света или направо вселената, разказана с невероятна скорост и умение. Когато, след втория бис, най сетне започвам да разсъждавам в думи, ще стигна до извода, че ръченицата е танцът на сътворението и е закодирана във всеки. Човек трябва само да си спомни.

Малко снимки от втория ден тук.

И един дълъг списък с хора и ласт.фм юзери, на които благодаря, че бяха там с мен (: Но вие си знаете.
___________________________________________________________

1. Или както ги изписва Last.fm – GoTan, вЪрви на солариум.
2. Всъщност не. Но духът е ларж.
3. Многобройни експерименти сочат, че вибрациите на басовете и особено на погото могат да навредят на човешкото тяло, посмяло да не се движи в синхрон с тях
4. Тематични малки бели понита, да не си помислиш нещо друго.

мрън

Tue, 21 Jun 2011 16:31:38 +0000

Amorphis - The Beginning of Times

моето sorry ass ревю

The wonders of Dark Tranquillity

Sat, 21 May 2011 17:45:54 +0000

Fri 20 May – Dark Tranquillity in Sofia - "Mixtape 5"

ревюто

снимки от Фредсън и MadHamish:
Eufobia Dark Tranquillity

с любезното съдействие на всички изброени (:

Смърт и възкресение с Mortiis и Combichrist в RBF

Sat, 5 Mar 2011 16:44:09 +0000

Wed 2 Mar – Gorgon Electro Mini Fest IV

Е, пилци, кой бил - бил, кой не бил е свободен да завижда (:

Ревюто тук
Малко снимчици тук и тук

С любезното съдействие на MadHamish

Съм благодарна.

14 wine songs for the 14th of February

Mon, 14 Feb 2011 12:55:29 +0000

14 Wine songs for the 14th Febuary

Well on the notorious Valentine’s day we here celebrate (wo)men and wine… or just wine every now and then, so I started up early watching Blood into wine (the quite educational and very enjoyable Maynard James Keenan vineyard documentary) and continued with browsing wine songs. And now I got to the sharing part, where some precious ones stop whining about me not writing and we all start wining. Literally. Please?

Note: the women-wine-whine-write-writhe-and-so-on lovely w-wordplay is the main reason I’m doing this in English.

Now we get to the music part. It is widely known how inspiri(ti)ng wine can be and if searching last.fm for that keyword, you get 1131 (one thousand one hundred thirty one) pages of track results. With half of those being repeated tracks or by groups, named after the marvelous substance, we still have quite some material, but I’ll focus on: A) highlights or/and B)songs I actually like.

1.Tears Into Wine (Billy Talent )
The title alone got me into that track and it actually took me quite some time to realize it is in fact a damn good song. Beyond the two lines that strike at first sight “And if you wanna leave that's alright /Well I'll just turn these tears into wine” , the lyrics are cool and… Although punk is still far away from my thing, this music seems essentially so fucking honest. Makes you feel stuff.

2.Wine of Aluqah (Therion)
Ok, as soon as we get into metal, the wine gets red. This song is one of the myriad blood references and the many that have something to do with the religious or mythical. The non-English verses, which always sounded almost Bulgarian to me, turn out to be Arabic, and we know Therion have a taste for the Eastern mythology anyway. From the transcription I can get very little of the meaning: El-A’awer (the one-eyed or crooked, but also the raven…), Talbis Iblis*, gulshan-i raz, zat-I Shaitan.(yep, we’re dealing with the Devil/Satan here, but I’ll be damned if I know how exactly)… the song is basically about magic. The “nectar of Aluqah” is interpreted by some as menstrual blood (used in magic rituals), but, as it’s been sung here “nothing’s true and everything is permitted”… if you get my point.

Who the fuck is Aluqah, then? Encyclopedia Mythica states, that this is the Biblical prototype of a vampire. In the English translations of Prov. 30:15, Alukah translates as a leech. I found out stuff about Alukah stem (أ – ل-ك) and ‘Aluqah stem (ع – ل –ق ) and stuff in my dictionary, but it’s all tmi and nothing to do with wine.
Anyway, it’s a intoxicatingly good song about wine and blood.

3.The Blood, the Wine, the Roses (My Dying Bride)
MDB songs often have great and poetic titles (such as “My Hope, the Destroyer” fucking brilliant) and boring totally non-poetic lyrics. (except for a few verses I love). This song in particular has somehow concentrated ALL the greatest wine clichés in it’s title, which is, I admit, quite the achievement. The lyrics are, as you can tell from those three words, vamp-lady-love-sin-blah-blah. “Torment me you fucking bastard!” – to quote MDB and myself, playing that stuff over and over. But, hey, the music is so good! I can and I do listen to it, times and times again simply ignoring the words and the fact that blood, wine and roses are indeed quite mesmerizing.

4.El Phantasmo and the Chicken-Run Blast-O-Rama (Wine, Women and Song mix) (White Zombie)
Really, I don’t need to explain this. It’s obviously grand. “Eat the rain and don’t ask why!”

5.Wine and Women(The Bee Gees)
Another upbeat song about sadness (it’s what I love about the oldies). “Wine and women and song will only make me sad” And the Bee Gees are so, so young. <3

Hey Dude(Kula Shaker)
Just to finish the “Women, wine” series. And because I love Kula Shaker.

6. Wilder Wein (Rammstein)

Because this is my all-time favourite wine song. "Vor diesem Dunkel.. vom Licht geheilt..." Mensch!

7.Red Red Wine (Neil Diamond, UB40 and others, Bob Marley included)
Classic. In and out, through and through. This is how we were raised to think about wine in the first place. Red Red Wine , blue blue heart… you get it. I’m much more used to the UB40 version (that famous one), but the original by Neil Diamond has more style and doesn’t have 80-s-teen-video. Big advantage. Then in the end, it’s all very simple: “Give me red wine because it make me feel fine” Damn straight.

8. Summer Wine (Nancy Sinatra or Ville Vallo & Natalia Avalon or The Corrs ormany others…)
Fufufu, but I already wrote a journal about it.. Nevertheless, there are a few versions that were omitted, most importantly: Gry with FM Einheit. Not being especially innovative, the song is sweet and smooth and sexy. Go Gry!

9.Pass Me Down the Wine (Oasis)
Um… I mean it, today is about the “pass me that bottle experience” (hi, Alex).
It’s a lazy, relaxed song about getting drunk and, of course, the “women, wine” factor is present, although not with those very words. But at least the blood is spared. Thank you, Liam. Cheers.

10.I've Crossed Oceans of Wine to Find You (HIM)
Which is definitely not the best HIM song, and Ville sings way better with Natalia Avalon. But I love that title!!! I wish I could make it into a… poem or a book or maybe even a semi irl experience, but…

But when we’re dealing with “Vampire Christ”, the easiest thing is to make it into an anecdote. (Finally we get to the next very significant milestone in wine semiotics – Jesus! But I really prefer not to analyze the Vampire Jesus today)

11. Lilac Wine (Nina Simone, Jeff Buckley and others)
I’m more into the Jeff Buckley version of Lilac Wine, but hey, Nina Simone! There are moments for each song and your wine-infused Valentine’s night could use both. The song is great, the colour is one shade of blue away from the cliché and the lyrics are more or less fundamental in the genre. “When I think more than I want to think /Do things I never should do/ I drink much more than I ought to drink”… now, few are those who cannot relate and I know I ain’t one, are you?

Roses and Wine (Nobuo Uematsu)
No matter how much I appreciate other works of Nobuo-san outside Final Fantasy this… is not one of them. I put it here just for the sake of the title, that’s why it lacks a number. Don’t play that song unless to a Final Fantasy freak.

12.Elderberry Wine (Elton John)
It beats Oasis, being more relaxing, but it could never be lazier. An upbeat song in which you’ll never notice the sad story. “Those were the days /We'd lay in the haze” The only thing that’s missing, are grapes.

13. Divine Wine (Avulsed)
OK, I was drawn to that title, because the shade of my favourite Avon lipstick is called exactly the same way. As one could say from the band name, this here is some gory death metal. And quite good too, I daresay. The lyrics are amusing, they imply a very special (not so original) blend of wine and blood. “Slightly fruity, slightly meaty”. Mmmm….

….
“You know Frank Sinatra?

14. I Will Drink the Wine (Frank Sinatra or Adriano Celentano or Robert Young)
This lyrics are probably my favourite of the listed here. I feel.. hedonism… and a taste for wine and good life. Great song, great voices, no need to say more (but I’ll quote nevertheless). “Go fool yourselves if you will, I just haven't got the time. If you can drink the water, I will drink the wine.”

And one more thing… there is a band called April Wine. I love that name, cause I’m a wine-loving April child. And they sound good. Yep.

*edit. Talbis Iblis means "The Delusion from Iblis" which is also the name of a medieval book written by Ibn al-Jawzi.
"Nothing is true and everything is permitted", on the other hand, is perceived as a Nizari Ismaili motto (notable nizarites: the order of the assassins)

Kavarna Rock Fest 2010 - pt.3

Thu, 5 Aug 2010 16:28:40 +0000

Fri 23 Jul – Kavarna Rock Fest

Grand Finale

Kavarna Rock fest 2010 - pt.2 - trash x3 +

Tue, 3 Aug 2010 16:29:43 +0000

Fri 23 Jul – Kavarna Rock Fest

Вторият ден те тука.

Kavarna Rock Fest 2010 - pt.1

Fri, 30 Jul 2010 11:38:37 +0000

Fri 23 Jul – Kavarna Rock Fest

Те тука Ladies' Night